Последните Велики Дракони

            Последните великите дракони
      От историк и хроникьор Ферусифер Валорум

Макар че расата на влечугоподобните създания, някога властващи над тези земи, и вдъхващи страх или почит в Свободните Раси, ги няма, е важно да запомним тяхното наследство и тяхната история с надеждата някой ден да разберем какво всъщност се е случило с тях. В следващите страници аз ще ви занимая с някои от характеристиките е чертите на няколкото познати Велики Последни дракони. Същества, които са успели да се откроят дори сред своя собствен вид с особена жестокост, арогантност, а и в малко случаи... Доблест и чест.

Воруфакс

• Цвят: червен

• Големина: спорно, но според повечето очевидци: над 120 метра дължина и над 200 метра размах на крилата.

• Обитавал: Централен планински масив в Калрадия

• Последно видян: в битка с имперските сили, която Воруфакс напуснал окървавен и на косъм от смъртта

• Статус: Мъртъв с голяма вероятност

Няма как да опиша ефекта, който драконите са имали на този свят без да спомена Воруфакс, Желязното Сърце. Най-големият и страшен от вида си, Воруфакс е нямал равен в империята и Северните кралства, освен може би някои от другите Велики дракони. Постоянен трън в лицето на империята, Воруфакс е властвал над множество племенно устроени коболди, хора, гоблини и орки. Богатствата, които е притежавал, се равнявали на тези на императрицата. Безопасно е да се каже, че Воруфакс е бил инструмента на собственото си унищожение. Гордостта му надделяла и той решил да слезе с множеството армии, които притежавал, в равнините, превземайки, плячкосвайки и унищожавайки. В този момент императрица Тиана Втора изпратила цялата си армия да се изправи с/у Воруфакс и армията му. След брутална и кървава битка, запомнена като Битката на Иглите (заради местността, в която се е състояла), Воруфакс се е оттеглил, ранен, окървавен и на ръба на смъртта. Макар че никой досега не е намерил тялото, множеството са съгласни, че Воруфакс най-вероятно е умрял от раните си някъде по Северния имперски бряг.

Тарос

• Цвят: черен

• Големина: много спорно, но грубо 60 метра дължина и 150 метра размах на крила

• Обитавал: блатата в Дуръс, забелязван често около елфски руини там, но и на много други места, свързани със забравени и загинали кралства

• Последно видян: трудно да се каже

• Статус: изчезнал

Тарос Измамникът, още наричан Черното Крило, е безспорно най-манипулативният и садистичен от децата на Тиамат. Противно на характерните черти на черните дракони, Тарос е и много интелигентен, дори според много очевидци е можел да прави магии. Има легенди и приказки, разказващи за някои от смразяващите дела на Тарос. Обезобразяване на враговете си с киселина, осакатяване на населението на цели села, този дракон няма равен в садизма си. Според някои източници (главно приказки, т.е. не особено достоверни) Тарос дори се преобразявал в човек и инфилтрирал села и градове, за да сее хаос и измама навсякъде, разяждайки обществото отвътре. Трудно е да се каже къде Тарос е бил видян за последно, имайки предвид честите му трансформации и миграции, но най-вероятното място все си остава едното сигурно свърталище на дракона: блатата в Дуръс.

Айтуза

• Цвят: бял

• Големина: малко под 100 метра в дължина, 200 метра размах на крилата

• Обитавала: Острова Йормунд на север от Лирия

• Последно видяна: Островът Йормунд

• Статус: изчезнала

Айтуза, наричана още Сковаващият Мраз, е бяла драконица, съревноваваща се с Воруфакс по големина и чисто олицетворение на цялото си ято: горделива, гневна, всеки път нападаща с животински бяс и настървение. Айтуза често нападала големи кораби и други чудовища по лирийското крайбрежие, търсейки плячка, достойна за нейната сила и ловен инстинкт. Айтуза рядко напускала обсега на острова си и още по-рядко е взаимодействала с други дракони. Изчезването на Айтуза е от особен интерес за историците. Един ден отчаян рибар се изгубил сред буря с лодката си и като се освестил, се оказало, че се намира на Йормунд, леговището на Айтуза. С нищо за губене освен живота си рибарят продължил навътре в острова, само за да открие, че той е абсолютно необитаем с изключение на някоя минаваща чайка. Той дори намерил празната пещера на Айтуза с оставени в леда самотни златни монети, като последен спомен за присъствието на дракона.

Шенрон

• Цвят: зелен

• Големина: 55 метра дължина, 90 метра размах

• Обитавал: джунглите на Дуру и Абрион

• Последно видян: Гората до Камила

• Статус: мъртъв

Шенрон Чародеят бе изключително опасен дракон с дълга история на насилие и тирания. Той беше интелигентен и отличен майстор на магическите изкуства, а леговището му пълно със стари текстове, касаещи магическата природа на света. Както повечето горделиви дракони Шенрон сам привлече внимание към себе си, което доведе до смъртта му. След като група приключенци, сега станали известни като герои по целия свят, надушили плановете на Шенрон да призове аспект на самата Тиамат в себе си, те го спрели в епичен дуел, който не отминал без жертви, но свършил победоносно, със смъртта на Шенрон. Един от тези герои дори се провъзгласил за крал на Дуру и започнал династията Пендрагон.

Азариус

• Цвят: син

• Големина: около 60 метра дължина, около 100 метра размах на крила

• Обитавал: пустинните региони на Калрадия

• Последно видян: спорно, но всички очевидци водят към Калрадия

• Статус: изчезнал

Азариус, Синият Кошмар, Кралят на Скръбта, Повелител на Времето, е създание от изключителна горделивост и високомерност. Тук изброявам само няколко от титлите, което това създание си е присвоило. Азариус е същество, изградило собствено кътче за себе си в Номадските Земи на Калрадия. Слугите му са наброявали най-вече орки и гущерохора, но често Азариус е търсил услугите на други същества от Свободните Раси, като шпиони, войници или чисто просто слуги, които постоянно да пеят и повтарят песни за великолепието му. Доколкото знаем от източниците, Азариус е бил от малкото дракони, често сдружавайки се с други драконоподобни същества, главно по-слаби от него, за да разширява територията си. Последно Азариус е видян, скитайки се из Жълтото Море. С много късмет и усилие успях да се добера до писмено признание на един от близките шпиони на Азариус, жена тийфлинг на име Сара, която разказва за любопитство от страна на дракона спрямо някакво място наречено “Храмът на Шеламон”

Берастраз

• Цвят: златен

• Големина: около 100 метра, 200 метра размах на криле

• Обитавал: не се знае

• Последно видян: не се знае

• Статус: изчезнал

Не можем да говорим за драконовия род, без да споменем най-изявения член на другия клон в драконовото семейство (металическите дракони), легендарния златен дракон Берастраз. Берастраз е представител на металическите дракони, които са до голяма степен приятели на човечеството и макар да има много техни представители, ние ще се фокусираме на този. Берастраз има много титли: Благосклонният, Златното Сърце, Милостивият, Достойния Цар и т.н. Той е обичан от всички народи и раси и приказките за доброто, което прави, са се разпространили из целия свят. За съжаление имаме много малко доказателство за делата на Берастраз, защото той винаги обичал да действа потайно, често преобразен в хуманоидна форма. Някои известни и достоверни магове, лордове, дори крале и кралици обаче са се кълнели, че Берастраз ги е посещавал неведнъж със съвети как да решат даден проблем или по-мъдро да управляват земите си. Има дори някои рисунки на Великия Дракон и някои от по-известните му дела, като:

- Премахването на Голямата Суша в Даргос (Западна Калрадия)

- Спасяването на капитан Рен и целия му екипаж

- Унищожаването на Лиарда, черна зла драконица