Девета Сесия

В ранните часове на ден 7 от пътуването Рик седи и си мисли за ъндедите с които скоро ще се срещне. В академията е чел доста за тях. Има много видове. Летящи, копаещи, ходещи, пълзящи и т.н. Практически всичко което някога е било живо може да стане ъндед. Има различни нашини, некроманти могат да вдигнат паднали същества. Или просто някакво проклятие може да ги свърже с този свят и да не дава на душата им да премине.

Зомбитата като цяло са по бавни от живата версия на същото същетсво. Имат имунитет към отрови. И са доста по издръжливи отколкото са били приживе. Убиват се като им се нанесат достатъчно щети. Друг основен тип ъндеди са скелетите. Срещу тях пиърсинг уепонс като рапири и стрели биха имали доста по-малък ефект. За сметка на това обаче блъджънинг дмг ще им прави повече щети. Нямат някаква утрова или възможността да превръщат жива тъкан в мъртва. Същество трябва да умре за да може да стане ъндед.

Зомбитата имат сетивата които е имало съществото от което са създадени. Виждаш и чуват основния им тригър е движение а основната им цел да превърнат всичко около тях в ъндеди. Ако падне клон от дърво вероятно зомбито ще го чуе и ще отиде да го захапе по инстинкт преди да продължи към следващата си жива цел която да се опита да убие.

Партито решава да подготви дефанзивна пизиция към която да се опита да привлече ъндедида за да може да избие колкото може повече от тях и по този начин да си разчисти пътя за преминаване през кръстопътя. За първите три часа от подготовката работата върви сравнително бавно. Успяват за изкопания само няколко метра окоп но пък да потготвят почти 7 кола с които да направят преминаването към лагера доста по трудно. В процеса на правенето на коловете обаче от дупка близо до едно от дърветата от окито сечем дърво за коловете излиза едно зомби. Сравнително бързо успяваме да се групираме и да го убием без да ни нанесе особено много щети.

Продължаваме с подготовката след още три часа успяваме да изкопаем почти пълен ров пред четирите каручки които са така подредени че да създават естествен щит зад нас. В края на деня завършваме укреплението. В резултат имаме естествен щит от четири каручки които образуват полукръг. Пред тях имаме изкопан ров като пръстта изкопана от ровът е от страната на каручките за да направи изкачването по него още по трудно. А зад ровът имаме ред колове сочещи към идващите зомбита. В така създаденият лагер решаваме че ще посрещнем нощта и утре сутрин ще започнем да привикваме зомбита и да се опитаме да ги нападнем. По стар военне обичай нощта преди голямо сражение не се спи особено много затова и Магни и Стонарио решиха да останат с броните си и само да починат колкото могат.

Рик остава първи на стража защото има нужда само от 4 часа сън. В далечината в гората вижда светлинки подобни на светулки. Спомня си как в академията е учил за такива неща и в частност за последния дракон Ворофакс. Битката в която е бил победен е била особено жестока. Южната империя е събрала цялата си мощ и е подредила армийте си за да се пребори с дракона. Голяма част от участниците в битката са умрели. Толкова много че територията на която се е водила битката е станала прокълната. Душите на падналите са прокълнати да обикалят бойното поле докато не ги освободят. Един от оцелелите е говорил че на бойното поле е видал светулки които са дошли и са изпили живота на спящите войници.

Трите подобни на светулки в далечината обекта започват да се приближават и да започват да изглеждат като уиспове. Рик започва да буди останалите и започва битка с тях. Сравнително бързо забелязваме че същеставта поемат намелен дмг от атаките ни със стрели и оръжия но изглежда все едно получават нормален дмг от магии. Предвижват се доста бързо и имат висок армор клас. Имат възможността да преминават през барикадите които сме поставили. Успяваме да убием две от тях. Третата преминава загражденията и в лагера ни става невидима. Между временно ни нападат още немъртви. В тъмнината повечето не виждат нищо (дебили да си запалят факла като не виждат какво ми стрелят в тъмното). Докато се концентрираме над дефанзивната формация и това да отблъснем останалите елфи забравяме за топката светлина. Тя се появява изненадващо зад рик и " го критва " ефективно убивайки го със светкавица която преминава през тялото му. Той се строполява на земята и всички започват да атакуват топката. И с всяка избегната атака топката сякаш се доближава до Рик, вероятно за да изпие останалата му жизнена енергия подобно на историите на оцелелите от битката с Ворофакс. Магни решава да помогне на стария си приятел Рик, слага чука си на гърдите на елфа и го ползва като канализатор на божествени сили за да дефибрилира Рик изстрелвайки светкавица от чука. Рик се събужда и продължава спокойно битката. Практически без да понесем една атака оттук до края на сражението побеждаваме ъндедите. Магни решава че той е изпълнил земните си задължения и оттук до края на нощта е в ръцете на боговете сваля си бронята и заспива. Стонарио решава да спи с броня.

Ден 8: Събудихме се без проблеми. Магни си спомни как през нощта вчера едно от зомбитата е било със светещи очи и той предполага че вероятно някой го е контролирал и който го е контролирал знае за присъствието ни. Пращаме Крис да отиде и да привика ъндедите. Той отива на 90 фута напред и пуска пулс стоуна който има радиус само 50 фута и само 10 минути траене. През цялото време си бара мъдурите и плашливо напредва с по 10 фута в резулатта на което ефекта му свършва и не постигаме никакъв резултат! Магни е повече от разочарован. Още повече след разгромната победа над немъртвите миналата нощ в пълен мрак защо подходихме толкова пасивно е отвъд всякакво разбиране за опитния военен. Докато седим и чакаме да се върне нашия плашлив и почти сляп скаут изследваме земяна и всъщност разбираме че историята за Ворофакс не е само легенда а земята под нас наистина е " консекрейтед граунд " и това всъщност дава предимство на ъндедите в битката на такава земя. Ако искаме да я премахнем Магни знае че има два начина. Единият би бил да се използва свещена вода. Въпроса е че производството на такава не е прост процес и той няма материалите с които да го постигне. Другия би бил доста висок клерик спел до който той все още няма достъп. Също така докато чакаме крис да се върне подготвяме нуколко купчини със слама на 50 тина метра от лагера ни които да запалим със стрели ако се наложи пак да се бием на тъмно и половината ни парти не вижда. Стонарио подготвя четири стрели към които може да запали за да подпали купчините слама от разстояние.

В това време Рик отива при Ола. И я пита за миналото и родителите й. Тя не си спомня родителите си. Баща й знае че е починал още докато е била съвсем малка а майка си спомня само смътно. За нея и за цялата банда колентирел е бил като баща. Рик я разпитва също за това дали й е харесало в академията и как вижда бъдещето си. В академията много й е харесало. Знанието определено и доставя удоволсвтие и се надява някога да може да преподава езици. Също така иска да разбере повече за това което се случва по света. Само за последните няколко дни докато е с нас е видяла кокатриси, ъндеди и стоун големи, неща за които госките елфи само си говорят в приказките докато се готвят на следващия ден да нападнат поредните невинни селяни. Оставяме с впечатлението че насилието не е цел в живота й вече. В Рик вижда много повече черти които иска да има: знание, лоялност, опит. За момента е с партито по скоро за да помогне на Рик да преживее приключението си отколкото защото вижда бъдещето си като " странстваш разбойник "

След малко Крис се връща без всякакъв резултат от разходката си. И решаваме че е време да тръгнем вчера сме ударили достатъчно ъндедите. Пътуваме през целия ден без някакви значими събития. Стонарио вижда една изоставена каска по пътя, стара и ръждясъла и я чупи просто защото няма нищо по добро за чупене. Привечер достигаме кръстопътя и развалините на старо село което преди е стояло на това място. Виждаме тук таме някой ъндед в ляво или дясно, но кервана не спира и ние продължаваме в пълна бойна готовност. В някакъв момент до нас претичва дебел човек и казва идвайте по бързо. Крис хуква след него и го догонва малко по късно скрит от нашия поглед.

Крис догонвя бягашия мъж. И мъжът останал без дъх му казва идвай идвай по бързо трябва да се скрием, къщата е напред. Крис не иска да отиде сам с него и му казва ела при нас там при кервана има помощ. На въпроса къде е кервана Крис се обръща и осъзнава че е влязъл много между къщите докато е гонил човекът и вече не вижда керванът. В този момент човекът се трансформира в някаква форма на немъртво същество. И изненавщато напада Крис който понася тежки щети. Тръгва панически да бяга и това можеше да се окаже фаталната му грека защото съществото се готвеше да го нападне и убие. Но в този момент божествения глас на Магни кънтеше в главата му " дисенгейдж бе дебил". Успя да дисенгейджне и да побегне. Между временно керванът продължаваше да върви напреди. А Ола и Рик демонстративно оставиха оръжията си. Крис успя да дотича до керванът където се включи към останалите. От една от къщите се подаде един ъндед през чиито очи отново някой гледаше.

Рик беше видял в сънят си миналата нощ че ако опита изключително рисково заклинание има добър шанс да успее и се пробва да използва магията " Съджест " върху съществото което контролира ъндедите. И наистина успя давайки му идеята да ни пусне да минем необезпокоявани. И то се съгласи. Ние продължихме да маршируваме и през нощта и призори вече напускахме територията на ъндедите. На зазоряване вече не се виждаха ъндеди около нас а пред нас се простираха широки отворени площи през които щеше да ни се наложи да прекараме останалите няколко дни от пътуването си до Джаркуланис.

Ден 9: Продължихме доста изморени напред. През денят практически спяхме вървейки от умора. Но успяхме да покрием територията спокойно и решихме вечерта да напарвим лагер. В който със стандартна стража прекарахме нощта.

Всички се събудиха много отпочинали и подготвени за нови подвизи (А Магни и с едно ниво отгоре)

Ден10:

Дата: 01.03.2018

Участници: Крис, Магни, Рик, Стонарио

Еxp P.P.: 570

Интересни предмети: няма