Сесия
Имра: starting point. Отседнали сме в паметната къща на някви патъци. Намираме се на закуска. Запознаваме се с останалите манияци и Алфред. Драгънборнът и докторът имат дълга дискусия за gender/sex diversity. Естреа прекъсва спора, защото чува едно малко дете под прозореца, плачещо. Тя се пробва да го успокои. Детето бива превантивно седирано и вкарано в кухнята. Изглежда бедно и раздърпано. Разбираме от него, че джуджетата не ги ебат останалите раси в града. Лапето разказва. Чул някакъв шум у тях си, слязло долу, родителите ги нямало. Дрогата подейства преди да разкаже нещо полезно. Къщата обаче разбираме, е в северната част на града. Алфи ни насочва към Оскар Крул. Вънка е студ. Сутрин е, към 11:00.
Стигаме до таверната. Бихме джуджетата на белот и по смелост, щото се закачаха нещо и Кел им подмокри гащите. Докато си говорим с тях разбираме, че чудовища са запълнили вакуума на сила около града. Решаваме да се запътим към Аркадор, който е единственият тип, който би могъл да плати за някакви услуги. По пътя Войтек продава еликсир за мъжка потентност на едно отчаяно джудже с незадоволена жена. При Аркадор той ни обяснява, че някаква пещера, от която си набавял кристали, била станала недостъпна. Пробваме се да уговорим висока цена за услугите ни. Стигаме до 25 голд... Нищо не е, ама карай, и за по-малко сме правили глупости. Като ония път, когато играхме стрип покер с ония гоблини... Ама тъй де. Тръгваме към пещерата и по пътя виждаме една хиена. Умиргаме я и ще я дерем. Умиргахме и един фазан. Опитахме се да умиргаме и една сърна, ама не се получи.
Стигнахме до пещерата. Има странни следи от влачене пред нея. В пещерата навсякъде има кристали. Заради начина по който светлината отскача от кристал на кристал, пещерата е изцяло осветена. Кристалите били по-скоро за някои дрънкулки и магически дреболии, отколкото нещо супер яко. Влизаме навътре в пещерата и там има два троглодита, наклонили са се към нещо. В края на пещерата има една камара трупове. Почва битка. Тай-Минг ги пляска по дупетата (троглодитите, не труповете). Естреа кастова маджик мисъл. Няколко пропуска, след което Тай-Минг завършва битката. Ние само че нищо не виждаме от това, той все едно не се е мръднал.
Изглежда, че троглодитите ядоха труповете. На един от труповете (труп на Wood elf) намираме бележка: “Донесете ни двамата човека. Среща при стария кладенец.” Луут: 7G, 7S Естреа поради някаква причина усеща дърпане на север към гората. Решихме обаче първо да направим лагер, при което Войтек осветява/осквернява труповете. Одираме труповете на животните, които убихме по-рано. Тай-Минг изважда една каба гайда и почва да свири на нея. Липсват само баница и ракия. И сърмички. И боб чорба. И лютеница. И кебапчета. И още ракия. Както и да е.
Правим LR, след което се насочваме на север. Магьосничката проспива тръгването. Стигаме до кладенеца, където изглежда са се барикадирали горски елфи. Пробваме се да ги измамим, позирайки за елф терорист и пленника му. Не се получава, щото нямаме basic common sense, и почваме да се бием. Една глава я пръскаме като диня, един го разцепваме на две в забавен кадър. Елфите около Тай-Минг падат като круши, ама той от наша гледна точка не се е и мръднал.
На сцената влиза някоя елфски маг като бос. Чупим ги брутално, ама в краят единият е злобар и убива Тай-Минг... След кратко разузнаване намираме двама човека висящи от вътрешната стена на кладенеца. Кел изразява хитрото предложение да хвърлим Тай-Минг в кладенеца и да видим дали ще се съживи.
