36та сесия

From Dungeon Raiders
Revision as of 16:45, 3 March 2019 by Admin (talk | contribs) (Created page with "Джуджето което носим се свестява за малко. Изглежда има амнезия и главота много го боли. Магни м...")
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
Jump to: navigation, search

Джуджето което носим се свестява за малко. Изглежда има амнезия и главота много го боли. Магни му казва че е сред приятели и да спи сега. Рик се опитвам да му прочете мисллите. Основно намира разбъркани мисли. Вижда обаче и чужди мисли. Вижда лилави ръце как държат някакво кълбо и северния вятър се върти около нея. Ръцете са дълги и с дълги тънки пръсти, почти женски. Рик се опитва да разбере какво е кълбото, но най-добрата му идея е, че може би е орб през който е изпрали вятъра който се изливаше отвсякъде през джуджето по рано.

Стигаме пак до кулата и бухала ни посреда и приема. Тръгваме през коридорите с огледалата. Весна вече ни чака. Облечен е с пълното си магическо снаряжение. Дълга роба, стаф и магическа шапка. Разказваме му за джуджето и той казва че това изглежда като някаква призоваваща магия. Ще се опита да се съврже с нея. Разбираме се да оставим джуджето там. Магни го пита за порталите от магия. Дали могат да са само портали през пространството или може да се отварят портали и през времето. Той ни разказва че в момента практически всички портали са за преминаване на пространство. Никой не се занимава с магия за портали през врмето. Такава магия не е забранена но е твърде сложна и никой не иска да рискува. Едно от теориите за изчезването на Еребъс велики е че той е изследвал магията която е необходима за отварянето на портал през времето и се смята че може и да е изчезнал в такъв портал. Питаме го също така и кои същества биха могли да са лилави но той само отмята че са твърде много че това да е ясен показател с какво си имаме работа. Споменава тъмни елфи и тиифлинги като примери.

Прибираме се в замъка да спим. Магни си мсили че това което е застигнало Рик е проклятие от висок клас и вероятно няма да може да се махне без намесата на силна магия каквато той самият не е в съсояние да призове. Рик отива да се види с Азу и също да го попита защо жизнените му сили са толкова намалени. Той му казва също че това е серизоно проклятие и ще трябва да отиде в някой от храмовете и да потърси някой свещенник там който да може да му помогне. Също така му казва и че сърцето на костенурката не е драконово сърце , каквото Рик търси, но спокойно може да се изяде и му споделя и няколко рецепти как да го приготви най добрата от които изгелжда да е с ментови листа. За сделката за дракотовото сърце Азу казва че след като е свободен ще се опита да помогне, и освен това споделя едан от старите легенди.

Ако времето е прежда, има хора които могат да правят възли.

Рик: Ако излезеш от тук какви са ти плановете, Азу - Ако имате проблем ще помогна.

Тръгваме към ивента. Всички сме с най хубавите си дрехи. А магни е и с илюзия на лъскава златна церемониална броня, в брадата му има вплетени латни обръчи. Пътуваме по свещения път към храма на Азур с каляска. Каляската ни спира точно пред храма. Рицари щитове и копия правят тунел към замъка. Освен кастелана с нас са тримата братя, клерика на Фентри и още два клерика веротно на Магни.

Борус е с броня като на Магни и държи двурък чук. Има доста доминантно присъствие. Залата е пълна с благородници с хубави друхи. Векна и Моди влизат. Казваме на Борус че сме изпълнили поставената задача. Той ни поздравява и ни казва че сме им направили голяма услуга. Вика един от слугите си който носи малко красиво обковано ковчеже в което се намират 1500 платинени монети които ние в последствие ще си разделим. А Борус започва давика. Това са герой , посветили живота си на другите и на това да пазят тези които не могат сами да се пазят. Борус вади торбичка със значки. Знакът е емблемата символ на Азур - щит на който е гравиран триизмерен град. Освен златото и престижа, вие също заслужено получавате титлата " Защитниците на Талин" . В този момент магически се появват столове и маси и изпълват залата. Всички сядат да ядат и пият.

След края на пира Борус идва при нас придружен от стар човек облечен в бяло, жълто и червено - цветовете на Азур. Арбитър Оберон е главния архивист и историк на ордена ни. Рик го пита дали си спомня кой е обил дракона Шенрон. Той му казва че е била група приключенци в които е имало, клерик на Касандра , друид , войн , магьосник. Рик го пита дали се сеща нещо за Магьосника Азазул. Но спомен не изплува в съзнанието на арбитъра.

Питаме го за драконовото сърце - Камъкът може да се използва като батерия за магия. Магьосник с него може да призовава най силните си магии с дни без нужда да спи или почива. Има причина камъкът да е даден на ордена на Азур.

Питаме какви предмети имат за продан в ордена на Азур

  • Мейс оф дисръпшън
  • Оутбол
  • Дуорвън плейт

Питаме го за участието на ордена на Азур в евентуалната война с Дуро. Той ни казва че клериците и паладините на Азур, ще пазят хората и цивилизацията. Нямат страна или зависимост. Рик пита Оберон за Шенрон и за поколението му. Той му казва че е убит преди да има деца или не се знае да е имал такива. Драконите са алчни и себични същества, ако е имал полза да направи деца вероятно го е направил. Обясняват че Еребъс и издигнал тук кристална кула и е останал да живее там. След него са дошли, ковачи и шивачи, фермери и наемници и малко по малко се с сформирал града. виждаме се и с Моди Батълхамър. Казва ни че е имал сън, вероятно пратен от Магни. Били сме на кораб в морето и борята ни е погълнала. Моди е пиян но притеснен. Питам архивиста да потърси в архивите дали ще намери нещо за северния вятър или за Кадир.

Отваряме честа на магьосника който носим с нас. В него има

  • Маслена картина на елфска с дълга руса коса, която е полугола. Прилича много на привидеинето, което ни нападна в кулата на магьосника както и на картината която висеше в стаята му.
  • Малък лилав пирамидален камък който дава 2 дех и го даваме на Сиксскинс - The stone of Auriel old god elf of AGility 2 dex (very rare)

Идва вечерта отиваме на срещата. Посреща ни архивиста и ни казва че за северния вятър не е намерил нищо. За кадир обаче е намерил стари томове от стария пантеон. Десетте стари елфски божества създали общи раса ефлите. С времето един от боговете е решил да даде на неговите деца нещо повече. Дава им част от себе си, божествена искра. Това води до конфликт с другите божества които започват битката срещу десетия. Останалите елфски богове го побеждават и осакьтават защото не могат да го убият и се предполага че са го заключили някъде за да не прави повече проблеми, но в старите текстове се споменава че народа на Сакатая бог се е казвал Кадир. Колкото и да се пробва някой да го освободи астралната порта би следвало да го предотврати... освен ако не е затворен някъде от тази страна. Астралната порта разделя измерението на боговете от това на хората. Чувал ли е за Молох? - Чувал е Молох, би трябвало също да е ограничен от астралната порта. Молох е архидемон, който Гриър се опитваше да призове и ние смятаме че ако той е бил намерил начин да го призове в нашето измерение вероятно има начин да се заобликоли астралната порта. Освен това се говори че и Борус е имал лична среща с Азур, което също показва че Астралната порта има някаква пропускливост. Смята се че ако бог се окаже от страната на хората, то той би могъл да отвори астралната порта, но от нашата страна на портата не би трябвало да има божества.

Излизаме от каляската и сме застанали пред кристалната кула. Вратата й е като едно парче кристал. Арбитърът застава пред вратата и обявявав кои сме. Влизаме в кулата и всички заклинания и магически ефекти спират да роботят. Коридорите са като вени които преминават през кулата. Вратата се отварят и затварят като вода. Около нас е пълно с хуманоидни същества от кристал, които нямат никаква коса а за очи имат само два по изпъкнали кристала. Това са слугите на кулата. Идва едни такъв при нас и ни казва че ни очакват. Качваме се нагоре по кулата и въпреки че се качваме около 30 минути не чувстваме никаква умора. През стените виждаме целия град въпреки че е нощ. Кулата сякаш усилва сетивата ни и ни дава възможността да виждаме в тъмното, но и да виждаме в далечните краища на града какво се случва все едно е точно пред нас. Вллизаме в една зала, където се оказваме на един подиум и около него има редици столове, подредени амфитеатрално. Моди също е там, но е доста неспокоен. Най отпред на хората има огромен празен сребърен трон. От двете страни на който сядат Векна и Борус. Борус започва да обяснява че ние ще изнесем лекция за катаклизъм, който застрашава всички същества. Магни разказва какво се е случило дотук. Като стига до слънцестоенето клерик на Ренал задава първия въпрос.