Difference between revisions of "19та сесия"

Latest revision as of 17:14, 13 July 2018

Едвам стигнахме до полянката където се намира къщичката на друида. Той е много разярен защо Боби е излязъл от кръга. Започваме да се огреждаме и установяваме че и бухъла го няма. Рик праща орела си да потърси бухала и с много добър поглед (20ка, бейби) успява в далечината да види метални отблясъци, които сякаш се движат хаотично през гората. Според посоката в която се движат и скоростта им на предвжижване оценява че ще стигнат полянката ако тръгнат насам за около два часа. Също така вижда и бухала който явно също ги е усетил и в момента ги следва. Едер се свързва с бухала си и получава инфорамицята че са ниски червеникави същества. Решаваме да починем кратко след срещата с комарите и след това да отидем да видим дали това са хобгоблини и какво искат.

Едер и Магни сядат да обсъдят северния вятър. Едер разказва че гората в началото след като е минал вятъра е била още зелена и постепенно е започнала да умира. Смята също така че ако спре да има храна Хамул ще умре. Магни му напомня че е друид на Мирана и би трябвало да се грижи за природата и за всичко живо, а не да се води по носталгията си към умиращия му учител. В същото време Крис едва преживя срещата с комарите в момента на ужас решава да се обърне към религията и започва да се моли на бог Магни, от когото вярва че е бил спасен минути по рано. Рик също се отдава на почивка и медитация и осъзнава че на полянката това му се отдава без всякакъв проблем, вероятно мястото е свещенно по някакъв начин.

След почивката Крис, Ола и Едер отиват да видят какво искат хобгоблините и защо са влезли в гората. Едер отново прави заклинанието си което ги обвива в тъмна гъста мъгла и ги скрива от външния свят. Отнема им иколо два часа само да стигнат до мястото и докато стигнат комарите вече са се разправили с хобгоблините. Намират труповете на четири хобгоблина две от които женски без брони. Оглеждат набързо мястото взимат няколкото намерени жълтици и тръгват на обратно.

След около час и половина път както се предвижват през облака един комар прелита покрай тях и изненадващо се забива в гърба на Едер. Крис вади сабята си и напада комара. В този момент сякаш от нищото се появяват още два. Крис напада и тях и успява да убие един от комарите. Ола също се вклчява в битката стреля с лъка си но пропуска извиква към Едер дали ще се справи, той потвърждава и тя решава да приеме по разумната тактика на "отстъпление по предварително изготвен план" и побягва. В този момент Едер се превръща в орел и отлита. Крис осъзнава че е останал сам и също побягва като след няколко минути безцелно бягане спира и се скрива.

Докато останалите ги чакат Магни вади от раницата си един амулет на Мирана, и се отдава на задълбочена молитва изключвайки се от заобикалящия го свят. В молитвите му пред него се явява елфическата богиня. Сребърна дълга коса, облечена с минималистична елфическа препаска и яздеща бял тигър. Усеща се приятната хладина на свеж ручей кагато богинята се явява пред него. Усеща също така как сетивата му се разширяват, започва да чува всяко листо което се движи наоколо от вятъра. Богинята се обръща към него и му казва " Гората е още жива. Под старата изгнила кора има надежда за ново начало" . Той се оглежда и вижда как на места има наченки на нови цветчета, тук таме по земята се вижда някое ново растящо коренче, с помоща на богиняат вижда всички наченки на новия живот и наеждата за ново начало.

Магни се връща към реалността и в този момент вижда как на полянката се появява тичаща и задъхана Ола само стига спира да си поеме дъх и на раменете й кацат един орел и един бухал. Набързо обясняват какво се е случило, Едер се връща в нормалната си форма а няколко минути по късно пристига и Крис. Решаваме че и така няма какво да направим за хобгоблините а това е бил дълъг и натоварен ден и е време да хапнем. Едер пак призовава боровинките с които всички се засищаме.

В спокойствието на вечерта Рик се обръща към Едер с въпрос за фигурките които носи. Защо са и друидски и елфически, откъде идва тъмнината на фигурките? Едер му разказва че те не са друидски изкуство. Те се извратена и тъмна магия. Друидите са основно заинтересовани от опазването на природата обаче има и друиди които са се отдали на търсенето на знание и в процеса са били до такава степен обсебени от целта си че са биил готови да жертват баланса за да я постигнат. Преди да ни срещне никога не е знаел че северния вятър е свързан с хора. Всяка организация е правила грешки в своята история и друидите не са изключение. Според Хамул последните друиди които са се занимавали с търсенето на знание са изчезнали отдавна. Разказва ни и малко за Друиди.

Рик се взира във фигурките си пак. С новата си онформация започва да вижда неестествеността им. Как патнерата се превръща в човек. Решава да си поговори с Азу. Казва му всичко което се е случило до момента. Продължавайки уговорката им след като Рик разкаже нещо на Азу получава пак правото да му зададе един въпрос. Пита го " Искаш ли да се махнеш от пръстена и защо не? "

Азу му казва че е в пръстена защото ако тръгне и душата му ще продължи и ще се озове в най лошото възможно място. Преди години той е направил "последната сделка". Продал си е душата на дявол в замяна за нещо. Като последно спасение е намерил начин когато умира да заключи душата си в този пръстен. И по този начин той практически е избегнал, или отложил, момента в който душата му ще премине в притежание на дявола. Има начин да се спаси. Пример за такъв начин би била аудиенцията с бог или джини или wish ring. Също така казва на Рик че всички в партито са хора с тайни. И също като Рик и Азу се е доверявал на неговите хора но те са го предали. Рик запалва асфалта и изчезва.

Същата вечер Магни си говори с Диана за бъдещите й планове. Тя смята да тръгне на Юг към последния бастион на елфите и там да се опита да потърси работа. Също така разказва че идва от Талин. Говорят си и за Ола. Ола много иска да остане с групата, но също така иска да немери и брат си и най вероятно ще замине с Диана да го търси.

Декември 16

На сутринта ставаме. Получаваме още по една порция от магическите боровинки, а за конете получаваме просто за 4 дни. Изпращаме съобщение до баба Тара, да ни намери няколко нови коня, както и каручка с която смятаме да потеглим напът. На излизане от гората минаваме покрай тялото на Боби. Взимаме го с нас и го изнасяме от гората. В него намираме отворено писмо от жена му в което му казва да не прави каквото е намислил за да не го отлъчат от семейството. В писмото също така се говори за Мирана, за " Лудия подход". Твоя беше вината за болестта не прави нещата по зле. Решаваме че няма какво повече да направим за него и го погребваме.

По пътя към града не срещаме никого нямаме и особени проблеми с ориентацията и пристигаме безпроблемно. На влизане в града виждаме как кипи живота. Групи джуджета ремонтират къщи, пият и като цяло се връщат към нормалния ритъм на живота. Оставаме в града да се подготвим за пътуването и се включваме да помогнем на хората. Крис се отдава на гуляй и харчи 10 голд за курви. Рик се опитва да диспелне фигурките и за момент успява. Фигурките светват в лилава светлина. Докосва ги и чувства че ако се концентрира ще може да ги активира. Решава да се пробва да ги индентифицира, но още преди да се е подготвил да започне процеса фигурките изказват и се връщат към нормалния си вид. Не е сигурен какво се е случило.

Декември 17

Баба Тара ни чака уредила е коне. Рик пита Ола какви са й плановете. И тя му казва че тръгва на юг. Рик се опитва да я убеди да отиде в Талин където да учи магията. Тя го пита защо търси вятъра, и че ако има дори малка вероятност да е свързано с намирането на родителите му трябва да може да я разбере защо тръгва да търси семейството си. Дава му дървена кора на която е гравирала с красиви елфически букви

" Смъртта е лека като перце дълга - тежък като планина "

Баба Тара ни дава писмо за лорд Едуард /Еди, Едгар/ Рейн. Писмо в което има нещо за нас - молба към лорд Рейн да ни телепортира към Талин. Купуваме си провизий за 6 дни за всеки от нас както и за 6 дни за конете. Натоварваме всичко в каручката взимаме конярчето което ще пътува с нас и тръгваме напът към Дъбов Дол. По пътя не се случва нищо. Не срещаме никого и не успяваме да намерим никакъв дивеч, ловън на който да раздвижи нашата кръв а улова да задоволи глада ни. Към седем вечерта виждаме Дъбов Дол. Отправяме се към таверната. Оставяме конете и каручката в обора и се отправяме към топлината която идва от главната стая. Там има две заети маси. Исновно джуджета и полуръсти. На бара седи един гном. С дръпната събрана на опашка коса. Ще пием в таверната. В разговорите покрай пиенетео разбираме че в града има храмове на монедринет богове: Азур, Касандра, Котильон. Също така разбираме че в града има една мъдра жена - Нина. Тя е полуорк билкар и може да се окаже че има нещо полезно за нас.

Магни се опитва да си спомни какво знае за междурасовите връзки и се оказва че не знае зного освен че мъжко джудже с жена човек се ражда странно и изродено джудже. Обикновено са малко по мускулести и без всякакъв афинитет към магията. Жената човек обикновено умира по време на раждането. Роденото се нарича "Мул" (муле) и обикновено се ползват за забранен робски труд.

Пред таверната виждаме обява. Търси се жив или мъртъв Гриър. Иформация - Куестове. Прекарваме остатъка от деня в почивка и подготовка за прехода на следващата сутрин.

18 Декември

Тръгваме напът към следващия град. Пътуваме без проблеми и преди да се стъмни стигаме града. Там има две таверни и една пиповарна кръстена " Печалния палячо". Над вратата на таверната виси глава на клоу. С клоунска шапка със звънчета, който реве. В таверната има барманка която в този момент се занимава със стандартно клюкарство. Жената ни разказва как преди година са екзекутирали духовника в селото заради педофилизъм. Всички са станали атеисти след това. От тогава в селото има и бардак. Втора ковачница и втора кръчма.

Магни отива до ковачите и купува от тях:

• Белезници - манакълс - 2 г

• Магнифайнг глас - абилити чек адв 100 г

• Brewery Suplies - 20г

• Готварски инструменти - 1г

• Уоод карвинг туулс

В това време затворен в статя си Рик каства отново диспел меджик върху фигурките. Фигурките светват и той пробва да ги активира. (20ка, бейби) Усеща как фигурките се приближават докато станат с размер на човек. Двете се хващат за ръце и правят арка в която се появява ярка светлина и изграждат портал. Рик е всмукан в портала. Отваря след малко очи. Всичко го боли. Вижда красиво лилаво червено зелено и синьо небе. Забравя за болката си. Изправя се и се оглеждата. Вижда рядка гора, дърветата са подредени през около 15 тина метра и образуват две кръстосващи се линии посредата на които се намира той. Вижда покрай него цветя във всякакъв цвят. Не вижда нито звезди, нито луна или слънце. Призовава орела си и се оглежда наоколо. (20ка, бейби) Орела се вдига на около 300 фута. Всичко наоколо е много красиво. Безмерна красота навсякъде. В далечината до едно езерце на полянката вижда животни: бобър, заек, лисица. Всичките изправени на крака, хванати за ръце и играещи хоро. Костенурка стояща наоколо държи в ръка ябълка и я яде. Рик се отправя към тях. Те го заговарят на елфски. Хваща се на хорото . До свирещия на флейта таралеж има сатир, който свири на лира. Пита къде е и му казват че е на вечната ливада. Опитва се да направи "съджестчън" на сатира да му каже как да си тръгне но не успява и съществата му се изсмиват. Сатира му предлага гатанка:

"Аз съм по велик от боговете и по зъл от дявола. Бедните ме имат, богатите не."

(офтопик Магни си мисле че е или "нищо или скука")

Кастенурката се: "Ууу тая е много трудна." Рик не знае какво да отговори и измества темата. Пита ги откога са тук и те му казват от цял живот. Правят каквото намерят. Той иска да си ходи а те не му дават. Пита дали има други хора тук и те му показват някаква посока. Праща орела си натам но не намира нищо. Решава да си поговори с Азу.

Разказва на Азу всичко което се е случило и го пита " Къде съм? " Азу му казва че това е фейската земя. Че той самия има интерес към това място какот и че мястото не се подчинява на нищо. Също така му напомня че фигурките са му в джоба. Точно преди Рик да тръгне Азу му казва " Едно последно нещо " Рик се обръща " Да? " и Азу му казва "А, не нищо, ще се оправиш!" и го изхвърля.

Рик тръгва да върви в посоката в която са му посочили животните. върви, върви и не стига никъде. Диспелва фигурките и пробва да ги активира, но не успява. Дори смята че е успял да ги изразходи. Решава че няма какво да направи и е време да легне да си почине и да си възстанови спеловете.

Събужда се. Мисли си че е сутрин но не е съвсме сигурен. Небето не се е променило по никакъв начин. Оглежда се пак с орела. Вижда полянки, ручейчета, на север вижда мъгла, която се простира почти до хоризонта. Осъзнава че в училището по магия са учили че диспела рядко е постоянен върху предмети. Остава само за малко и ако човек иска да го напарви постоянно трябва да унищожи предмета. Отново диспелва скриващата магия на фигурките и пробва да ги активира. (нат20, от дивинейшъна, Бейби) Фигурките пак правят трансформацията си и създават портала. Този път между двете фигури се виждат доста по бледи цветове. Тоналността е доста по сива. Пак е засмукан в портала. Успява да си метне уиздъм сейвинг троу-а.

Между временно ние чакаме час, дори два. Започваме да се притесняваме и отиваме да го тръсим в стаята му. Там не намираме и следа от него. Търсим го известно време из града и той се появява от нищото. Сядаме да ни разкаже какво е видял и къде е бил. С общи знания събираме информацията че това е свят на магия и приказки. Много същества, диади, говорещи животни, елфи и какво ли още не. Не се подчинява на нормалните правила с които хората са свикнали в нормалния свят. Статуйките са портал, активен веднъж на ден, който е скрит под силна скриваща магия. (предполагаме лвл 7-9)

20 декември

Тръгваме от селото и продължаваме напред по пътя си. Както бяхме планирали с идеята докъде искаме да стигнем на 22 ри декември когато ще е равновесното положение на всички планети наоколо и момента в който магията ще е много по силна. Към късния следобед както пътуваме виждаме на 2-3 км на север впечатляваща каменна формация подобна на кръг. Решаваме да проверим какво е и тръгваме натам. Рик прави илюзия на златен дракон. Дракона е с мустация и брада. Изпъва се разтяга си крилата и полита. Виждаме как в далечината от снега излизат някакви същества разхвърлят сняг навсякъде и побягват. Изглеждат като гущери със шипове и множество крака. С големината на кон са приблизително.

Стигаме до мястото и там намираме множество колони и останки. Виждаме седем статуи от ралични раси. Човек, два елфа, един гном, три поуорка. Всички статуи са със уплашени изражения на лицата. Получаваме де жа вю от кокатрисите. Оглеждаме се наоколо и намираме две тюмно сини яйца с тъмнозелени петна. Гнездото в което ги намираме е много голямо за две яйца и виждаме поне три дупки. Наоколо има труп на заек полуизяден полу вкаменен.

Магни се захваща да индентифицира руините и разбира че не са елфски. Имат финноста на елфската архитектура, но в тях има и хитрост. Разбира че това са гномски руини. Това е място на силата което увеличава магическите ни способности. Разбира че това е място за ритуали. В този момент Рик диспелва дракона си за да се концентрира над фигурките и да види дали на това място ще може да разбере повече за тях и в този момент отново се появяват трите същества които се разбягаха по рано и ни нападат...